BGWebCounter
Този уебсайт използва "бисквитки" (cookies)
Този сайт използва "бисквитки" и други технологии за проследяване, които подпомагат способността ни да анализираме използването на нашите продукти и услуги с цел да ги подобрим.
Ако желаете да получите повече информация относно това какво представляват "бисквитките" и как използваме събраната информация, моля прочетете нашата Декларация за поверителност.
РАЗБРАХ

Инвестициите в слънчевите централи - риск за банките


Лихвите за тези проекти у нас все още са много високи, което убива инвестицията Въпреки големия интерес към фотоволтаичната енергия до момента у нас са изградени едва около 4-5 MW подобни мощности. Причината е, че големите стимули за подобни инвестиции имат и обратна страна на медала.
 
Препъникамък
Един от препъникамъните за потенциалните инвеститори се оказа преференциалната цена за изкупуване, която е заложена като основен стимул за тези проекти. Проблемът според бранша е в това, че тарифата не е фиксирана и може да се променя от енергийния регулатор всяка година. Това обаче означава, че тя може да пада с до 5% годишно, коментира Никола Газдов, председател на Българската фотоволтаична асоциация. Това прави проектите напълно нерентабилни пред банките, заради което много от тях не получават финансиране, допълни той. Затова от асоциацията вече поискаха да бъде въведена фиксирана тарифа за всеки проект. По този начин всички страни ще са сигурни в рентабилността на инвестицията, посочи Газдов. От асоциацията дори предлагат да бъде въведен германският модел, според който чрез цената се регулира нивото на инсталираните мощности, но всеки от проектите запазва получената тарифа за целия период на преференциално изкупуване.
Лихви
Банките, които все пак решават да отпуснат кредит за слънчеви централи, пък залагат много високи лихви, които на практика убиват проекта. Причината според Газдов е, че повечето родни финансови институции нямат достъп до евтиното финансиране на Европейската инвестиционна банка за подобни проекти. Дори и тези, които работят по такива програми, обаче предлагат високи лихви от порядъка на 8.5-9%, което прави проекта неосъществим, допълва той. По думите на Газдов чуждите банки имат по-евтин ресурс, но нямат интерес да инвестират в малки проекти у нас. Инвестицията трябва да е над 20 млн. EUR, за да заинтересува някоя от банките навън, посочи той.
Освен несигурната преференциална тарифа чуждите банки се притесняват и от евентуален валутен риск. Причината е, че проектите в слънчеви централи са дългосрочни, а в един 25-годишен период не е ясно какво ще се случи с нивото на лева. Рискови
Банките квалифицират фотоволтаичните инсталации като рискови заради това, че този тип проекти са все още непознати, каза Георги Георгиев, изпълнителен директор на Елана Енерджи Мениджмънт. У нас няма големи фирми в тази сфера, които да са се наложили на пазара и да са познат партньор за банките, допълва той. Друг проблем е, че все още няма много инсталации, които да са база за постиганата производителност от соларни централи в страната ни. Банкери коментираха пред в. Пари, че все още в тази сфера у нас не са направени значителни инвестиции. Тук нещата са повече на думи. Реално има 10-15 инвеститора, които да искат да направят подобни вложения, допълват те. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова посочи пред в. Пари, че за отпускането на финансиране от банките е важно кой инвестира в проекта. Изпълнителният директор на банката Любомир Желязков също потвърди, че е важно кой е инвеститорът, опитен ли е и има ли мениджърски умения, както и има ли съпътстващ бизнес. Добре е да има, защото при евентуален проблем за връщане на кредита, ако проектът не се развие, вноските може да се правят от пари от другия бизнес, посочи той.
Според изпълнителния директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян проблемът е в това, че всеки се насочва с ентусиазъм към тези проекти, които обаче са крайно ограничен публичен ресурс.   Ако след няколко години този сектор го сполети това, което се случи със строителството, ще бъде ударена цялата икономика. Това е разликата между нас и развитите икономики - там засегнати са само участниците в даден проект, а тук всички, коментира за в. Пари Хампарцумян. Tарифи
За фотоволтаични системи 
до 5 kWp - 835 лв. без ДДС за mWh
над 5 kWp - 755 лв. без ДДС за mWh    
За вятърни турбини
до 800 kW - 144 лв. без ДДС за mWh
над 800 kW - 186 лв. без ДДС за mWh
Източник: Pari.BG

Коментари

Добави коментар

0.036s